|
Пазарите в повечето случаи са стават всред селището, най-често в самата чаршия. Там са се продават, на първо място, селскостопански произведения и занаятчийски стоки от близките села.
Панаирите са пазари на дадено селище в определен празник през годината. За ролята на панаирите в международните търговски отношения на България със съседните държави съществуват извори и документи още от периода на Средновековието.
До Освобождението на много места в българските земи всяка година в различните покрайнини ставали големи панаири на Гергьовден, Света Богородица, Петковден, Никулден, Димитровден и пр.
Те са не само пазари за обмяна и покупко-продажба на разни стоки, но и места за широки контакти и изяви на творческия дух на българина. Тук най-добре се виждат етнографските особености в бита и културата на отделните етнографски области в България.
Не е възможно да се посочат всички местни и райони панаири в нашите земи. Но от всички области в българските земи най-големи и прочути, с международно значение са: Узунджовския панаир и Ески-джумайския панаир.
АЕК "Етър" за своето кратко съществуване има амбицията да бъде не само съхранител на духовната и материална култура на балканджиите, но и продължител на занаятчийските традиции на българския народ. За това през 1990 година се полага началото на една идея - възстановяване в музейна среда на панаир народните занаяти. Първоначално по Петковден, а по-късно в началото на септември, Етъра стана притегателен център на майстори от цялата страна, дошли да представят своята продукция, да обменят идеи и опит.
|