Обратно в ПАНАИРИТЕ ПРЕДИ И СЕГА

        Дейността на Узунджовския панаир трае близо два века: от първата половина на ХVІІІв. до 1876г. Избирането на мястото на панаира и неговото бързо развитие и процъфтяване не било случайно. Село Узунджово е заема средищно положение между Средиземно море, Черно море и Дунав. Населението му било към 2000 души, а с изложителите и посетителите по време на панаира достига до 50 000 души. След Освобождението, когато настъпват нови условия на живот, Узунджово изгубва качествата си на средище, стоковата продукция се насочва към друг център, масовата консумация на която се извършва вече в Пловдив. Традицията на международен панаир е пренесена от Узунджово в големия град, където в 1892г. се открива и първото в България международно търговски изложение.

        Сведения в "Цариградски вестник" от 15 октомври 1849г. бр.69 за търговците и цените на стоките на Узунджовския панаир: "...Един от най-главните (панаири - бел.ав.) остана Узунджовский (между Едрене и Пловдив)... всяка година през месец септемврия. В него ся събираха от вехто време търговци от Мала Азия, Армения, Каръм, Росия, Унгария, Лехия и Немско и търговските боравяния по него беха много и големи".

        Из дописка във в. "Век" от 7 септември 1874 г. за значението на Узунджовския панаир в българските земи и за българите: "В Европейска Турция, както е известно в Узунджово, Ески Джумая и Прилеп са градовете, в които стават ежегодно панаири, всякий един от тях с по-малко или по-много особено значение. И трите тия панаири, ако и общи, могат да се наречат по особено съставъци на българската търговия в Европейска Турция, защото безпрекословно в тях преодолева числото на българете. ......Узунджовскийт панаир обаче, както казахми по-горе, има едно особено значение. В него ся срещат нашите срещат нашите сънародници от всички почти страни, гдето живеят българе. С изключение на една малка част от Северна и Западна България, там ся среща нашкийт жител жител с варненкийт, русшушкийт с македонецът, пловдивчанинът с търновецът, среща ся на нейтралното поле на търговията, гдето не е прието началото на различието по народи и по племена, но гдето съплеменникът и сънародникът по естествена наклонност намерва случай да изучи и отблизо характерът на ония, които говорят язикът му".