програмата
Изложба-базар "Беленица"- авторска изложба на Жулиета Георгиева от Пловдив,
носител на наградата "Сребърна хлопка" в майсторската надпревара в дните на Международния панаир на занятите – 2010 г.

1

2

3

4

5

1
2
3
4
 
   Изделията от беленица са неделима част от българската материална култура, макар и със своите многобройни регионални специфики.
   Беленицата, наричана още царевичната шума, царевичак, шумки от царевица, всъщност е външната обвивка на царевичния плод, която се бели.
   Най-популярното изделие, изработвано от беленица в миналото са рогозките. Това са постелъчни тъкани, чието основно предназначение е да изолират студа и влагата на пръстения под в селските къщи. Върху пода се постила първо рогозка, после козяк и вълнена черга отгоре. Постилат се, когато се замаже за Димитровден и се вдигат лятно време. Кога се появяват първите рогозки от беленица в българските земи е много трудно да бъде установено. Първоначално рогозките се изработват от лико, блатни треви, цели стебла ръж и други растителни материали.
   Информацията от теренните проучвания свидетелства, че плетенето на рогозки е познато най-рано в полските села, където се отглежда царевица в изобилие. Рогозките се изработват по два начина: чрез пленете (на вертикален стан или на ръка) и тъкане на домашен стан. От Търговишко, Плевенско, Търновско това умение постепенно се привнася и в района на Централна Стара планина, където през 20-те години на XX век плетенето на рогозки се превръща в основно занимание на младите момичета и жените през зимните вечери (т.нар. меджия). Трайната им употреба в домашния бит продължава до 50-те и 60 - те години на XX в. След това започват да се постилат черги.
   Рогозките служат още за чергило на колата - да държи сухо, когато ходят за жито или вино по полето. Постилат рогозка и в колата, когато превозват папур или жито. Някъде ги постилат на хармана по вършитба, за да пада веянотожито върху тях.
   От беленица се плетат и т.нар. „шаварки" или „зюмбюл" - плетена чанта за дюлгерски инструменти; „карзини" - чанти за хляб и др.
   Традицията повелява плетивата от беленица да се използват единствено за домашни нужди в кръга на семейството, да не се купува или продава...но традициите днес не са това, което бяха.
   От началото на XXI век се забелязва засилване на интереса към това позабравено домашно занятие, но неговите функции и значение имат вече различни измерения - извън традиционното, извън рутинното.
   Доказателство за това са изделията на Жулиета Георгиева - носителката на Голямата награда в майсторската надпревара „Плетене с царевична шума", проведена в дните на Vlll-ия Международен панаир на народните занаяти. В нейният род няколко поколения превръщат умението в майсторлък, а майсторлъкът в изящно творчество.
   Разнородни и впечатляващи са изработваните от нея изделия - вази, чанти, цветя, кани, пана, съдове ... Чрез оригинални идеи, невероятната всеотдайност и собствена, авторска техника за плетене, Жулиета подчинява творчеството си на една, едничка цел - да докаже, че традициите имат място в съвремието ни.
Жулиета Георгиева

Жулиета Георгиева    Първото участие с демонстрация на уменията си Жулиета Георгиева реализира на ІІ-ия Международен панаир на народните занаяти в АЕК „Етър” през 2004 г. Следват още две участия на този форум. Изявите в Етъра се оказват решаващи за професионалното й развитие. От тогава датират и добрите взаимоотношения с Регионален етнографски музей – Пловдив. През 2005 година тя прави своя първа самостоятелна изложба в града под тепетата. Започва да участват ежегодно и в „Седмицата на занаятите” организирана на Етнографския музея.
   През 2010 година Жулиета е поканена да вземе участие в майсторската надпревара „Плетене с царевична шума”, проведена в дните на VІІІ-ия Международен панаир на народните занаяти. Сред сериозната конкуренция на участнички от Габрово, Севлиево, Разград, Попово и др., тя печели Голямата награда „Сребърна хлопка” и покана за организиране на самостоятелна изложба в АЕК „Етър” през 2011 година.
   Изключително успешната за Жулиета 2010 година завършва с приемането й в Задругата на майсторите на народни художествени занаяти (ЗМНХЗ), секция „Плетиво”.

Адрес:
Гр. Пловдив 4000, ул. „Г. Александров”50
GSM 0886474240